Du Levande

You, the Living
Един много добър филм на шведа Andersson.
Типично по скандинавски.






























"Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм дошъл след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати. Е, бих искал да бъда честен: бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл. Не можете да го направите."

Himmel über Berlin

Снощи най-накрая изгледах филма.
Днес се качих на Siegessäule, за да погледна оттам, откъдето гледа Damiel(Bruno Ganz)

Battlestar Galactica

Хората създават Силоните, роботи. Дотук добре. Роботите нападат човечеството и почти напълно го унищожават. Оцелелите търсят убежище на няколкото космически станции. Напрежението нараства още повече, когато става ясно, че Силоните вече могат да приемат човешки образи и се внедряват сред хората. Предлага се идеята, че Бог е решил да заличи човешкия род заради всичките му прегрешения. Всъщност, предателят на човечеството е съблазнен от изкусителната жена-робот, която копнее да бъде обичана. Дали съвестта му непрекъснато показва образа й или тя наистина е поставила чип в главата му - всеки сам ще реши. Капитанът на бойния кораб Battlestar Galactica решава да поведе останките от човешкия род на отдалечена планета, извън границите на познатия космос, наречена Земя, 13тата колония, за която пишело в свещените писания :О
























В самия край на филма, обаче, президентът изразява дълбокото съмнение, че тази планета Земя всъщност не съществува. Капитанът отвръща, че е по-добре хората да имат някаква надежда и цел в живота, отколкото никаква. Този обрат във филма наистина заинтригува. Смятам да погледам и сериала. Sci-fi филмите привличат вниманието ни с така жадуваните гледки от космоса, технологическото бъдеще и срещите с чужди цивилизации. Струва ми се, че човешкото същество не може да понесе самотното съществувание в една безкрайна самотна вселена.
"Той застана пред Слънцето и му каза: Ти, велика Звезда! Каква щеше да бъде радостта ти, ако ги нямаше тези, за които светиш!" из Тъй рече Заратустра.

Space is the Place

find the full movie in utube :)

Inglorious Basterds (4.9/10)

Исках да кажа, че за мен последният филм на Тарантино е едно разочарование. Не че е блестял с нещо особено след Pulp Fiction...
И все пак във филма има нещо, което ме кара да не съжалявам, че съм го гледал изобщо - Christoph Waltz в ролята на полковник Hans Landa е неотразим (thumbz up)














ps а, да, хареса ми и онзи филм във филма, който бяха направили за младия герой, който играеше едно време в Goodbye Lenin...

Hidden Blade

Режисьорът Yoji Yamada е истинско откритие за мен. След Tasogare Seibei/ Twilight Samurai, Kakushi Ken Oni No Tsume/ Hidden Blade потвърждава усещането, че това е, бих казал, 'наследникът' на А.Куросава.
Средата на 19ти век, феодална Япония. Навлиза военната култура на запада. Любов между самурай и жена от по-ниска каста. И, разбира се - бой с мечове:), но съвсем малко.
Поредният прекрасен филм на Ямада.

Ingmar Bergman - interview

Casanova di F.Fellini, 1976

Unikalen film.
Lyubimiyat mi zasega ot Federiko.
Izgledah go totschno w momenta, w koito byah zapotschnal da si mislya, tsche Fellini mi e stanal skutschen.
I towa naistina e taka - samo tsche se otnasya za realistitschno-neorealistitschniya mu period...
Wetsche syakash ne zwutschi...
Segga obatsche smyatam, tsche Casanova mozhe da se wredi w moya skromen top 10



























ps da ne zabarawyame za La citta della donne :P

Home

Още един добър документален филм.
Филм изпълнен както с пленителни гледки от целия свят, така и с интересните, но тревожни факти, които произтичат от доминиращата егоистична и материалистична култура на последното столетие.

Колко време още ще просперира този мираж?

---> http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU

The Deep

Игралните филми вече не са ми интересни.
Или поне не повечето.
Това, предполагам, е временно явление.
Все пак съм сигурен, че е уместно.
Време е за документалистика.
Филмът е на BBC.
Човек рядко може да види нещо подобно...

Kuro-obi / Black Belt

"Само избягвай атаките му. Запомни, не удряй противника. Не го ритай. Това са наставленията ми", казва учителят им...

Sweeney Todd

Какво, според вас, носи отмъщението?
Изкупление, удовлетворение...?
Заглушава ли писъкът на пролятата кръв стенанията от миналото?

Тим Бъртън - знаете какво да очаквате, но сега по-мрачно.
Джони Деп - знаете какво да очаквате, но сега с неутолим гняв.
Краят - това не знаете...
































...забравих да кажа, че пеят от време на време...

House of Usher, 1960

От известно време се каня и днес изгледах тази стилна екранизация по готическата приказка за падението на един род и лудостта на неговите наследници от Едгар Алън По.
Винсент Прайс е забележителен."Предлагам ви да си заминете. Не? Умрете с нас тогава!” Така съветва той младия годеник, който се опитва се да спаси любимата Мадлен от съдбата й да бъде част от вековната лудост и морално падение на своя род. За момент имам чувството, че страданията поне на младото момиче могат да бъдат пречистени в любовта й, но това е едно твърде слабо усещане...”She has the madness”, казва брат й; ужасът на саморазрушението явно няма край. Ужас, който се простира над изгубилата му всякаква сила воля за промяна. Тази атмосфера на обреченост е подсилена от изтънчения в играта си Прайс, примирения със съдбата си иконом и потъпканата в слабостта си Мадлен.
Макар вече да сме свикнали с доста по-силни във въздействието си съвременни хоръри, впечатлението за, бих казал, моментите на наивност придава особен привкус на този екземпляр от 60-те.
В огнен колапс прогнилият организъм на къщата завлича останките на обитателите си в отвъдното...

Особено любими моменти – Винсънт Прайс свири на лютня в пристъп на меланхолия. Сънят на годеника.

Vincent Price

Händler der vier Jahreszeiten

Какво искате от живота?
Как искате да го живеете?
Доволни ли сте от това, което сте и което правите?
Намирате ли смисъл в ежедневието си. Обвинявате ли някой или нещо, ако това, което се случва с вас, не ви харесва?
Колко посредственост и безразличие можете да понесете?
Наистина ли обичате тази/този до вас?
Усещате ли този смътен страх, че може би някой ден ще спрете да я/го обичате?
Страхувате ли се, че може да я/го загубите?
Или можеж би съвестта ви е достатъчно чиста? Може ли съвестта да бъде "достатъчно" неопетнена? Или и тя съществува извън черно-бялата зона?
Може би сте безстрашни защото не страдате от угризения?
Доколко сте откровени?
Отчайвате ли се лесно? Какво ви води за ръка в отчаянието? Подскачате ли игриво по пътя натам?
А може би имате прекалено много неизпълнени желания?
Колко е прекалено много?
Ето това са прекалено много въпроси.
Между другото филма на Фасбиндер много ми хареса.
Решението на Ханс да напусне света може би не решава проблемите му, но освен част от живота, това е и основен похват в трагедиите.
Досега (от това, което съм гледал) Фасбиндер не дава на героите си разрешение или път различни от смъртта. Циничен е и добре изобличава.
Честита нова незапочнала, както обичаме с Ilias да казваме, година :)

Europa

"You will now listen to my voice. My voice will help you and guide you still deeper into Europa. Every time you hear my voice, with every word and every number, you will enter into a still deeper layer, open, relaxed and receptive. I shall now count from one to ten. On the count of ten, you will be in Europa. I say: one. And as your focus and attention are entirely on my voice, you will slowly begin to relax. Two, your hands and your fingers are getting warmer and heavier. Three, the warmth is spreading through your arms, to your shoulders and your neck. Four, your feet and your legs get heavier. Five, the warmth is spreading to the whole of your body. On six, I want you to go deeper. I say: six. And the whole of your relaxed body is slowly beginning to sink. Seven, you go deeper and deeper and deeper. Eight, on every breath you take, you go deeper. Nine, you are floating. On the mental count of ten, you will be in Europa. Be there at ten. I say: ten."

Lars von Trier "The Element of Crime"

Първият му филм. Резултатът е впечатляващ. Хареса ми. Визуално работата е изпипана; няколко момента, при които възкликнах - ах! Влиянието на Тарковски е осезателно, макар и да липсва топлината, с която руснака представя това, което иска да каже, но, разбира се, тук се имаме пред себе си представител на северноевропейското човечество, съвсем друга история и чувствителност - това е тема на друго обсъждане. Film noir - да. Все пак оставам с чувството, че пред нас е представено нещо, което няма за цел да ни представи нещо повече от форма. Посланието липсва...Аз забелязвам "Европа" като лайтмотив неколкократно; предполагам, че Триер иска да ни подскаже нещо, но засега, като първа част, това остава доста мъгливо...ще изгледам последвалата "Европа" и ще се опитам да направя връзка...

2/3

Babel (2006)

Мъчителното неразбирателство, в което живеем, породено не толкова от различните езици, които говорим, а всъщност поради загубената способност да общуваме с уважение към другия, ни увлича в мрачния кръг на безразличието към отсрещния. А с този, другия, както и с всички останали, сме част от съвокупния живот, ние сме свързани в безмерната паяжина на причинността и съдбата. Действията ни отекват дори в безкрая с незнайни за нас последствия. Но ние не се интересуваме; обкръжението ни учи, че сме сами за себе си и изпитваме самодоволство при възможността наистина да е така. Но неразумността на един се отразява на мнозина и в нашия свят всеки трябва да вземе дял от доброто и злото.

Най-силно впечатление в мен остави историята на Чиеко Уатая. Върху тежестта, която тя трябва да носи, тежестта наложена от нейния недъг, се изправя липсата на внимание и топлина от страна на бащата си. На фона на безгрижното младежко ежедневие, чувството на отчужденост се засилва от отношението на връстниците й. След отчаяното ‘Гледат ни сякаш сме чудовища!’ Чиеко се впуска в предизвикателни опити да привлече към себе си и да изпита страстта, макар и тази безличната, профанната, за да се почувства жена. Играта на Кикучи е убедителна и затрогваща. Понасям с притаен дъх срама, който тя трябва да изпита, когато бива отхвърлена и пренебрегната, за да стигна до кулминацията на филма, където, разкривайки девствеността си с един изплаен, невинен и силно копнеещ поглед, Чиеко отдава тялото си на удивения инспектор Мамия. Следват болката, плачът и пречупената в ужас ръка на момичето, които ме оставят със свито сърце. Инспекторът има в себе си силата и милосърдието, след като я отблъсква, да прояви разбиране към Чиеко и да се отнесе достойно с нея, като с едно човешко същество. Прегръща я, успокоява я. Той не изисква нейното извинение. Дълго време ще гадая какво пише в бележката, която тя му предава. В този момент се сещам се за Цвайг и неговите ‘Нетърпеливо сърце’ и ‘Писмо до един непознат’. След ‘Съпругата ми не е скачала от терасата. Простреля се в главата.’ и аз, както Мамия, имам нужда от питие и време за размисъл; той прочита бележката, Уатая търси с поглед дъщеря си, аз изпадам в едно напрегнато очакване, което накрая намира успокоение едва в утешителната прегръдка на бащата. Една брилиантна сцена увенчава края на един превъзходен филм.