Хората създават Силоните, роботи. Дотук добре. Роботите нападат човечеството и почти напълно го унищожават. Оцелелите търсят убежище на няколкото космически станции. Напрежението нараства още повече, когато става ясно, че Силоните вече могат да приемат човешки образи и се внедряват сред хората. Предлага се идеята, че Бог е решил да заличи човешкия род заради всичките му прегрешения. Всъщност, предателят на човечеството е съблазнен от изкусителната жена-робот, която копнее да бъде обичана. Дали съвестта му непрекъснато показва образа й или тя наистина е поставила чип в главата му - всеки сам ще реши. Капитанът на бойния кораб Battlestar Galactica решава да поведе останките от човешкия род на отдалечена планета, извън границите на познатия космос, наречена Земя, 13тата колония, за която пишело в свещените писания :О
В самия край на филма, обаче, президентът изразява дълбокото съмнение, че тази планета Земя всъщност не съществува. Капитанът отвръща, че е по-добре хората да имат някаква надежда и цел в живота, отколкото никаква. Този обрат във филма наистина заинтригува. Смятам да погледам и сериала. Sci-fi филмите привличат вниманието ни с така жадуваните гледки от космоса, технологическото бъдеще и срещите с чужди цивилизации. Струва ми се, че човешкото същество не може да понесе самотното съществувание в една безкрайна самотна вселена.
"Той застана пред Слънцето и му каза: Ти, велика Звезда! Каква щеше да бъде радостта ти, ако ги нямаше тези, за които светиш!" из Тъй рече Заратустра.
Monday, October 12, 2009
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment