От известно време се каня и днес изгледах тази стилна екранизация по готическата приказка за падението на един род и лудостта на неговите наследници от Едгар Алън По.
Винсент Прайс е забележителен."Предлагам ви да си заминете. Не? Умрете с нас тогава!” Така съветва той младия годеник, който се опитва се да спаси любимата Мадлен от съдбата й да бъде част от вековната лудост и морално падение на своя род. За момент имам чувството, че страданията поне на младото момиче могат да бъдат пречистени в любовта й, но това е едно твърде слабо усещане...”She has the madness”, казва брат й; ужасът на саморазрушението явно няма край. Ужас, който се простира над изгубилата му всякаква сила воля за промяна. Тази атмосфера на обреченост е подсилена от изтънчения в играта си Прайс, примирения със съдбата си иконом и потъпканата в слабостта си Мадлен.
Макар вече да сме свикнали с доста по-силни във въздействието си съвременни хоръри, впечатлението за, бих казал, моментите на наивност придава особен привкус на този екземпляр от 60-те.
В огнен колапс прогнилият организъм на къщата завлича останките на обитателите си в отвъдното...
Особено любими моменти – Винсънт Прайс свири на лютня в пристъп на меланхолия. Сънят на годеника.
Vincent Price
1 comment:
ах, светьо, блогът ти е живнал!
Post a Comment