Аз наблюдавам и се опитвам да изследвам напоследък един особен аспект на времето, а именно – неговото качество. Съществува един ден в седмицата, в който има нещо особено, което човек не може достатъчно да осъзнае, без да отдаде най-малкото един кратък коментар. Това е Неделята. Това е денят, в който човек сякаш иска да се потопи в душата си. Това е денят, който дава едно успокоение на блуждаещото съзнание и кара сърцето ни да се стреми към усамотение. Градовете и селата са утихнали, улиците събират прахоляк, а нескритата радост на птиците е по-осезаема. Днешната неделя дори предоставя едно допълнително очарование, което само уверената в настъпването си пролет може да внесе. Докато се унасям в следобедна дрямка, краткият дъжд засилва ароматите на разцъфтелите дървета, а чисто белите им цветове като че ли отвличат вниманието на пчелите от лилавите нюанси - които е по-скоро трудно да подминеш без да им се възхитиш - на непознат за мен дървесен вид. Тази невинност кара предимно безразличния към околната среда Аз да изпадне, така да се каже, в известно противоречие, особено в дните на намаляващата луна...
Христос воскресе!
1 comment:
Радвам се на наблюдението ти! Ако такива състояния при човека зачестят, още по-добре за него. Ако този безхаберен Аз, какъвто е при повечето хора, изпада по-често в подобни противоречия, светът би напреднал към Доброто с по-голяма увереност.
Наскоро обърнах внимание в моя Блог към изобличение на съвременния античовешки егоизъм, който се изразява най-непосредствено в липсата на редовна, откровена, жизнеспособна Сподялба между човешките същества.
Така и никой не се отзова в коментарите, освен май че Тодор.
Радвам се, че Блогът ти не е мъртъв, и че може да бъде прочетено нещо ново!
Нека припомня на всички, които честват Великден, че Христос възкръсва там, където има истински братски отношения, детска сподялба и незатъване в светската отпуснатост!
Post a Comment