Когато човек не осъзнава, че сетивата му могат да го въведат в заблуждение, той изглежда смешно или по-скоро забавно. Но ние сме снизходителни, понеже всеки един от нас е изпадал в подобна ситуация поне веднъж, за да не кажа, че всъщност доста често.
Когато човек осъзнава, че сетивата му го въвличат в илюзия, той сякаш носи по-голяма отговорност и ние сме склонни да бъдем по-критични към поведението му впоследствие.
Започва да става ясно, че темата се измества в друга посока, а именно - как възприемаме заобикалящата ни действителност; посока, към която ще се върна с удоволствие по-късно...to be continued...
Опитите на човек да посрещне настигащите го изпитания могат да бъдат приети, от една страна, като успешни или неуспешни. Крайната оценка можем да дадем едва след изтичането на необходимото време, понеже нямаме способността, поне повечето от нас, да обозрем пътищата на съдбата и ролята ни в целокупния живот.
И все пак за нас е добър признак, когато видимият поначало неуспех бива посрещнат с достатъчно количество самоирония. Тя ни помага, вярвам, да приемем, че всъщност неуспехът е жив единствено там, от където не сме научили нищо.
...the attacking section had lost all sense of urgency...
...however, constructive action was still attempted by those retaining a sense of responsibility despite of physical symptoms...
...but with one man climbing a tree to feed the birds, the troop commander gave up!...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment